А кога ще забраним фалитите?
Днес, до момента в който депутатите в Народното събрание продължаваха с провинциалния си спор за това кой да бъде пръв измежду равни всред тях, едни локални депутати - тези от ГЕРБ в София, предложиха за трета поредна година държавният бюджет да поеме част от налога на таксиметровите водачи. Целта на упражнието е налогът да си остане все по този начин 850 лева на година, само че действително фирмите да заплащат едвам 300 лева от него. Останалото - да се поеме от редовия поданик.
Вкратце това значи единствено едно - всеки работещ в Плевен, да вземем за пример, ще субсидира всяко возене с такси в София. Разбира се, това звучи скандално, само че беше правено през последните две години, тъй като при деликатно вглеждане и малко математическа аеробика, можеше да се допусна, че браншът има потребност от помощ. Коронавирус удари таксиметровите водачи, нямаше работа и те въртяха празни курсове из цялата столица. Именно и поради това с изключение на данъчната отстъпка получиха и двукратно нарастване - на минималната и оптималните цени, на които возят. Не би трябвало да забравяме и комфортната възбрана за всякаква външна конкуренция - да вземем за пример възбраната на Uber да оперира в България.
Какъв е казусът обаче през 2022 година? София е цялостна, локдаун няма, хората работят всеки ден и в случай че услугата, която този отрасъл предлага, е конкурентна на градски превоз и персонален транспорт, би трябвало да няма нужда от субсидии. Очевидно е, че играта на свободен пазар просто не уйдисва на таксиметровото лоби и има политици, които се връзват на играта. Защо е по този начин е ясно - един тежък митинг с хиляда блокирали придвижването таксиметрови коли ще изиграе неприятна имиджова услуга на столичната кметица и партията й.
Проблемът обаче е значим, тъй като демонстрира една рискова наклонност и то - освен у нас. Коронавирус удари толкоз неприятно бизнесът из целия свят, че редица държавни управления задействаха изключителни интервенционни проекти в стопанската система, тъй че да ги поддържат - директни заплащания, данъчни отстъпки, дотации. И това към оня миг изглеждаше вярно решение, само че най-много - изглеждаше краткотрайно.
Оказа се - не е по този начин. Днес от ден на ден сектори желаят всевъзможни отстъпки от страната, поради усложнения в оперативната си работа. Държавите заплащат, тъй като не желаят проблеми, а банкрутите са проблематични за гласоподавателите. Фалитите обаче, с изключение на проблематични, са и естествени. Те са фундаментална част от свободния пазар и играят ролята на цедилка, през която се провират единственото най-хубавите, най-конкуретните, най-приспособимите. Това значи да правиш бизнес.
Изглежда, че сме напът да забравим за тази специфичност на свободния пазар и да продължим със субсидирането през налози, през осигуровки, през облекчения, директни заплащания. И това е освен в България, а в цяла Европа. Тези заплащания се финансират от бюджетите на страните, дефицитите се задълбочават, задълженията порастват и се намираме на ръба на серпантина, от която няма да можем да излезем.
Време е да си признаем, че банкрутите са част от играта и всеки, който е тръгнал да гради бизнес, би трябвало да го знае. Трябва да планува рецесиите и да се преценява с тях. Държавата не може да избави всеки, който изпитва моментно усложнение в своята активност, тъй като тя просто не се занимава с това. Тя не е бизнес еквивалент на аления кръст и би трябвало да спре да се прави на подобен.
Икономическата доктрина към този момент е безапелационна, че рецесии и рецесии се случват на всеки 10-12 години и всеки, който желае да оцелее, би трябвало да се оправя с тях. Фалитите не са неразрешени. Нека и депутатите в националното заседание го знаят, когато потеглят към гласуването на държавния бюдждет, дано го знаят и предприемачите, които комфортно се облягат на необятния държавен тил в неприятните моменти и не помнят за него в моментите, в които печелят доста.
Още по темата
Вкратце това значи единствено едно - всеки работещ в Плевен, да вземем за пример, ще субсидира всяко возене с такси в София. Разбира се, това звучи скандално, само че беше правено през последните две години, тъй като при деликатно вглеждане и малко математическа аеробика, можеше да се допусна, че браншът има потребност от помощ. Коронавирус удари таксиметровите водачи, нямаше работа и те въртяха празни курсове из цялата столица. Именно и поради това с изключение на данъчната отстъпка получиха и двукратно нарастване - на минималната и оптималните цени, на които возят. Не би трябвало да забравяме и комфортната възбрана за всякаква външна конкуренция - да вземем за пример възбраната на Uber да оперира в България.
Какъв е казусът обаче през 2022 година? София е цялостна, локдаун няма, хората работят всеки ден и в случай че услугата, която този отрасъл предлага, е конкурентна на градски превоз и персонален транспорт, би трябвало да няма нужда от субсидии. Очевидно е, че играта на свободен пазар просто не уйдисва на таксиметровото лоби и има политици, които се връзват на играта. Защо е по този начин е ясно - един тежък митинг с хиляда блокирали придвижването таксиметрови коли ще изиграе неприятна имиджова услуга на столичната кметица и партията й.
Проблемът обаче е значим, тъй като демонстрира една рискова наклонност и то - освен у нас. Коронавирус удари толкоз неприятно бизнесът из целия свят, че редица държавни управления задействаха изключителни интервенционни проекти в стопанската система, тъй че да ги поддържат - директни заплащания, данъчни отстъпки, дотации. И това към оня миг изглеждаше вярно решение, само че най-много - изглеждаше краткотрайно.
Оказа се - не е по този начин. Днес от ден на ден сектори желаят всевъзможни отстъпки от страната, поради усложнения в оперативната си работа. Държавите заплащат, тъй като не желаят проблеми, а банкрутите са проблематични за гласоподавателите. Фалитите обаче, с изключение на проблематични, са и естествени. Те са фундаментална част от свободния пазар и играят ролята на цедилка, през която се провират единственото най-хубавите, най-конкуретните, най-приспособимите. Това значи да правиш бизнес.
Изглежда, че сме напът да забравим за тази специфичност на свободния пазар и да продължим със субсидирането през налози, през осигуровки, през облекчения, директни заплащания. И това е освен в България, а в цяла Европа. Тези заплащания се финансират от бюджетите на страните, дефицитите се задълбочават, задълженията порастват и се намираме на ръба на серпантина, от която няма да можем да излезем.
Време е да си признаем, че банкрутите са част от играта и всеки, който е тръгнал да гради бизнес, би трябвало да го знае. Трябва да планува рецесиите и да се преценява с тях. Държавата не може да избави всеки, който изпитва моментно усложнение в своята активност, тъй като тя просто не се занимава с това. Тя не е бизнес еквивалент на аления кръст и би трябвало да спре да се прави на подобен.
Икономическата доктрина към този момент е безапелационна, че рецесии и рецесии се случват на всеки 10-12 години и всеки, който желае да оцелее, би трябвало да се оправя с тях. Фалитите не са неразрешени. Нека и депутатите в националното заседание го знаят, когато потеглят към гласуването на държавния бюдждет, дано го знаят и предприемачите, които комфортно се облягат на необятния държавен тил в неприятните моменти и не помнят за него в моментите, в които печелят доста.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ